Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2017 14:39 - стоп!! приказки за простит..ки..няма..
Автор: ladylady Категория: Музика   
Прочетен: 1480 Коментари: 5 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Паулу Коелю — Единайсет минути (1) — Моята библиотека

https://chitanka.info/text/2064-edinajset-minuti

Имало едно време една проститутка,
която се казвала Мария.

Момент! С „имало едно време“ започват детските приказки, докато „проститутка“ е тема за възрастни. Как бих могъл да напиша книга с това очевидно противоречие в самото начало? Но тъй като във всеки един миг от живота ни с единия крак ние сме в приказките, а с другия — в ада на ежедневието, ще запазя това начало:

Имало едно време една проститутка, която се казвала Мария.

Като всички останали проститутки и тя се бе родила девствена и невинна, а като девойка бе мечтала да срещне мъжа на живота си (богат, красив, умен), да се омъжи (облечена в булчинска рокля), да има две деца (които да станат прочути, след като пораснат), да живее в хубава къща (с изглед към океана)


 Мария избра да бъде авантюристка, която търси съкровище, престана да обръща внимание на чувствата си, спря да плаче всяка нощ, забрави коя е; откри, че има достатъчно силна воля, за да се преструва, че е като новородена и не й е мъчно за никого. Чувствата можеха да почакат, сега трябваше да спечели пари, да опознае страната и да се върне преуспяла в родината си.

Впрочем всичко наоколо й напомняше за Бразилия, дори за родния й град: жените говореха на португалски, оплакваха се от мъжете, приказваха на висок глас, недоволстваха от работното си време, пристигаха със закъснение в заведението, опъваха се на шефа си, смятаха се за най-красивите на света и разправяха истории за своите вълшебни принцове — които обикновено или живееха далеч, или бяха женени, или пък нямаха пари и живееха на техен гръб. Обстановката в кабарето, противно на това, което си бе въобразила, виждайки брошурите на Роже, бе точно такава, каквато я бе описала Вивиан: семейна. На момичетата бе забранено да приемат покани или да излизат с клиенти, защото бяха официално регистрирани като „танцьорки на самба“. Ако бъдеха заловени да приемат листче с телефонен номер, биваха наказвани да не работят две седмици. Мария, която очакваше много повече разнообразие и емоции, постепенно се остави да бъде завладяна от тъгата и скуката.


Мария прочете следните думи, изписани около образа на Дева Мария: „О, Мария, зачената без грях, моли се за нас, които търсим помощ от Теб. Амин.“

— Не забравяй да казваш това изречение поне веднъж на ден. И — той се поколеба, но вече бе късно да спре… — ако някой ден се върнеш, знай, че ще те чакам. Пропуснах възможността да изрека простичките думи „обичам те“. Може би вече е късно, но бих искал да го знаеш.

Тя отдавна бе разбрала какво означава „да пропуснеш възможността“. А „обичам те“ бе чувала много пъти за двайсет и две години, затова й се струваше, че това изречение е загубило всякакъв смисъл — никога не бе довело до нещо сериозно, дълбоко, което да се превърне в трайна връзка. Мария благодари за хубавите думи, запечата ги в подсъзнанието си (никога не се знае какво ни готви животът, затова е добре да знаем къде е аварийният изход), целуна невинно бившия си работодател по бузата и тръгна, без да поглежда назад.
Върнаха се в Рио и само за един ден й извадиха паспорт (Бразилия наистина се е променила, както каза Роже, служейки си с малко португалски думи и много жестове, които Мария си преведе като „по-рано ставаше много бавно“). Постепенно с помощта на Маилсон, преводача-охранител-импресарио, бе свършено и останалото (купени бяха дрехи, обувки, грим, всичко, за което жена като нея би могла да мечтае). Роже видя как танцува Мария в един бар, в който отидоха вечерта преди пътуването за Европа, и се поздрави с направения избор — пред него наистина стоеше бъдеща голяма звезда от кабаре „Колони“, мургава красавица със светли очи и коси, черни като крилете на грауна (бразилска птица, с чийто цвят местните писатели обикновено сравняваха черните коси). Разрешителното за работа, което швейцарското консулство трябваше да издаде, също бе готово, стегнаха куфарите и на следващия ден вече пътуваха към страната на шоколада, часовниците и сиренето, като Мария тайно кроеше планове да накара този мъж да се влюби в нея — в края на краищата не беше чак толкова стар, нито грозен, нито беден. Какво повече можеше да иска?Пристигна в Швейцария страшно изморена и още на летището сърцето й се сви от страх: разбра, че зависи изцяло от мъжа до нея — не познаваше нито страната, нито езика, нито студа. С всеки изминал час държането на Роже към нея се променяше; той вече не се стараеше да бъде любезен и въпреки че никога не се бе опитал да я целуне или да докосне гърдите й, погледът му бе станал съвсем студен. Настани я в малък хотел, където я запозна с друга бразилка, млада и тъжна жена на име Вивиан, която трябваше да я обучи за новата й работа.

Вивиан я изгледа от главата до петите, безцеремонно и студено според Мария, която все пак за пръв път бе в чужда страна. Вместо да я попита как се чувства, тя направо пристъпи към въпроса.

— Не си прави илюзии! Той отива в Бразилия всеки път, когато някоя от танцьорките му се омъжи, а това, както изглежда, се случва често. Роже знае какво иска, надявам се и ти да знаеш. Сигурно си дошла да търсиш едно от следните три неща: приключения, пари или съпруг.

Но как бе разбрала? Нима всички търсеха едно и също? Или пък Вивиан умееше да чете мислите на другите?

следва....





Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ladylady - подарявам на моя френд джани,
25.11.2017 14:42
който не спира да чете..още и още..
поздрави за всички библофили, и търсещи
онова..дето..го няма..
с усмивки
Юлия
цитирай
2. ladylady - съжалявам, че се наложи да сложа временна модерация.
25.11.2017 15:03
но, дори и за моята широкоскроена натура,поведението
на хейтърите..апростолоф, росабоса,карамеллита и клонинги,
е изумително пошло и ..упорито..
в този сайт е така, като на улицата..
да му мислят нежните и духовни романтични..
имах отколе предложение за иновация/ 30е мес. абонамент,
или ,втори акаунт заплаща на ден..
има много и безброй креативни варианти, ноо
в България, който държи хляба, той държи и ножа..
без усмивки, тук...
цитирай
3. pvdaskalov - * 1 *
26.11.2017 09:13
Класиката си е класика, но не може да изкласи в изсъхнали души. Одобрявам смелостта да гледаш истината в очите. По-добре така, отколкото да мълчите.
Привет, Юлия!
Сутрин римите ми идат на лавина, не мога с тях да се размина. Дали е старчески дефект, не знам. Но ако има мъничък ефект, все още ненапразно дишам.
Поздрави от намръщения Балкан. А "Юмрука" аз римувам с "хич да не ти пука", че не винаги ще бъдеш ти разбрана.
П и е р
цитирай
4. ladylady - бабо карамеллито, за Съд ли ревеш,че ме обиждаш и преследваш 120 дни..не ме интересуваш, умри от яд..
26.11.2017 10:25
помисли си, имаш тежка обсесия и дълбока депресия,
препоръчах ти ксанакс /най сериозно,мога да ти изпратя безплатно..
съжалявам, при мен има музика, усмивки, хубави хора..любов, секс, и така...
не се трови,и не ми пиши , ще те изтривам..на момента..
цитирай
5. saankii - Душата копнее Свобода , пусни я да лудува,Петре!!...отдава ти се...
26.11.2017 10:43
pvdaskalov написа:
Класиката си е класика, но не може да изкласи в изсъхнали души. Одобрявам смелостта да гледаш истината в очите. По-добре така, отколкото да мълчите.
Привет, Юлия!
Сутрин римите ми идат на лавина, не мога с тях да се размина. Дали е старчески дефект, не знам. Но ако има мъничък ефект, все още ненапразно дишам.
Поздрави от намръщения Балкан. А "Юмрука" аз римувам с "хич да не ти пука", че не винаги ще бъдеш ти разбрана.
П и е р


хубави празници желая, приятел!
поздрави на цялата Фамилия, и мама Лида!
Джулия
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ladylady
Категория: Музика
Прочетен: 339624
Постинги: 150
Коментари: 1090
Гласове: 755
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031